НАЧАЛО / СТАТИИ търсене

Всички статии


Общи статии
   Началото
   Съвместимост на атерини с други видове риби
   Интервю на Чарли Граймс в ефир (англииски)
   Видове атерини
   История на атерините

Хранене
   Хирономус
   Приложими фирмени храни

Грижи
   Създаване на биотопен аквариум
   Основни положения

Размножаване
   Размножаване

Болести
   Микобактериоза
   Болести
   Предпазване от Болести
   Изчисления за медикаменти за аквариуми
   Отговор на болестите
   Справяне с болестта

Хибридизация
   Хибридизация при Атерините

Снимки на биотопи
   Orara river
   Blackwater creek
   Kangaroo creek
   Brisbane creek
   Deepwater creek
   Searus creek
   Snapper creek
   Ithaca creek
   Booloumba creek
   Amamoor creek
   Clyde river
   Darwin river
   Drysdale river
    Езерото Сентани - Папуа, Нова Гвинея
    Езерата Паниай, Западна Нова Гвинея

Австралииски биотопни растения
   Австралииски биотопни растения от А до М
   Австралииски биотопни растения от N до Z

Хейко Блехер
   Хейко Блехер или Живот под и над водата

Адриян Тапин
   Адриян Тапин-един пример за подражание

Полуостров Кеип Йорк-Австралия
   Полуостров Кейп Йорк,Австралия.Описание, видове Атерини и растения

Аквариумен софтуеър
   Тест за познанията ви за растенията - на англииски е
    Още един аквариумен калкулатор
    Малка програма за изчисляване на обема и триизмерна визия
   Скрийн сейвър-Dream Aquarium
   Аквариумен калкулатор

Началото

Интродукция

 



Първата Атерина е била открита през 1843 г. като екземпляр от колекция сладководни рибки, добита от северните територии на Австралия през ранната 1840 г. Единичен екземпляр намерил края на пътуването си в Британския музей в Лондон, където бил описан за пръв път като нов вид hardyhead рибка, наречена Atherina nigrans от Джон Ричартсън. Разликите между nigrans и истинската hardyhead били достатъчни за американеца Томас Гил за основание да създаде рода рибки Melanotaenia през 1862 г. като самотен вид, но все още в семейството на Atherinidae. Следващата стъпка била създаването на подгрупа Melanotaeniinae през 1894 г., за да се подчертаят разликите с hardyhead дори в по-голяма степен. Нужни били обаче още 70 години да изминат, преди Ян Мунро да се отнесе към Атерините като към отделно семейство - за пръв път през 1964 г. Също така през този период били вече научно идентифицирани голям брой австралийски Атерини, както и голям брой такива, населяващи Нова Гвинея, не били още открити. През 1980 г. Гералд Гален направил пълна класификация на семейството на Атеринте, докато работел за Западния австралийски музей.

Австралийските Атерини били отглеждани в домашни аквариуми сравнително от началото на миналия век. Най-ранните документирани случаи са през 1915 г., когато Алберт Гейл в книгата си „Aquarian Nature Studies & Economic Fish Farming” описал хобито за отглеждане на Австралийските сладководни рибки. Тази книга покрива много теми за улавянето, поддържането и грижите, които да положим за определен брой екземпляри. Глава от тази книга също така ни излага възможността за развъждане с пазарна цел на Австралийските Атерини като аквариумни любимци.

Алберт Гейл бил член на Кралското зооложко общество на Нов Южен Уелс и редовно пишел статии за интернационалното месечно списание „Aquatic Life”,относно австралийските сладководни рибки. Списанието било отдадено на изучаването, грижите за и развъждането на естни и екзотични, златни и опитомени рибки, други животни и растения за домашния аквариум и терариум. Същото списание било редактирано и публикувано през ранните години на миналия век от Джоузеф И. Баусман и Пойсър.

В по-ранни дни на аквариумното хоби Атерините били ивестни като sunfish (слънчеви рибки). Но кога за пръв път групата рибки била наречена Атерина или рейнбоу, не е известно на никого. Тази чест е приписана на Амандус Рудел, член и основател на Аквариумното и терариумно общество в Куинсленд. Той е също така отговорен за първото представне на Атеринарибките на интернационалната аквариумна аудитория, когато изпратил екземпляри Melanotaenia duboulayi по параход до Германия през 1927 г. Говорейки за Melanotaenia duboulayi, Амандус казал „Бях потресен от красотата на тази риба от първия миг, в който я видях. Като жива дъга, няма друга подобна риба, която може да се сравни с красотата й. И естествено, от този миг тя стана моята любима рибка.”

През януари 1934 г. списание „Нейшанъл джеографик” (стр 93-109) публикувало статия, написана от Уолтър Кюти, тогавашен директор на Shedd Aquarium Чикаго, САЩ, наречена „Имигриралите тропически рибки разкриват нови чудеса”, която статия изглежда, че се отнася за Австралийските Атерини. Както и да е, най-ранното обръщение към името Атерини, на което съм се натъквал, е в доклад, написан след екскурзия на Аквариумното и терариумно общество на Кинсленд. Написано от тогавашния секретар Амандус Рудел и отнасящо се към колекционерско пътуване през 6 март 1932 г. От тази дата нататък във всички доклади главно се отнасяли към рибката с името Атеринаи или Rainbow Fish. Общото име Sunfish - слънчева рибка, било обозначено като Rhadinocentrus ornatus, eg. Moreton Island Sunfish.

През 50-те и 60-те години на миналия век повечето Атерини, продадени в магазините, били безцветни екземпляри. Развъдени в южно азиатски рибни ферми, те нямали нищо подобно с дивите си събратя и не добили популярност сред привържениците на хобито. През 70-те началото на 80-те отглеждането на Атерини започнало да става все по-популярно. И всичко това било главно благодарение на усилията, положени от Джералд Ален. Книгата, написана от него, „Атерините в Австралия и Папуа Нова Гвинея”, публикувана през 1982 г., осигурява устрема, койт е нужен за поддържането на хобито живо. АНГРА, Авсралийско-Новогвинейската рибна асоциация, била формирана през 1982 г. и промоцирала запазването на Атерините като вид.

През средата на осемдесетте Хейко Блехер - дързък колекционер на аквариумни обитатели, започнал колеционирането, развъждането и дистрибуцията на новооткритите новогвинейски видове. Тази тенденция продължила, развила се и лека-полека открила редица нови видове. Повече от 68 вида били открити и вероятността да се увеличи числото на откритията до края на десетилетието била почти сигурна.
В днешни дни ентусиастите - фенове на Атерини, пътуват в крайните райони на Австралия и Нова Гвинея, за да откриват и събират нови и различни варианти на рибките. Огромна част от Атерините на пазара днес са резултат от търсенето на точно тези ентусиасти колекционери. Същите тези хобисти притежават и значително количество информация, относно истинските условия, в които Атерините живеят в естествената си среда, местата, от които са били взети, вариациите на разцветката им, репродуктивните им навици и как да репродуцираме това, което природат сама е създала.

Отглеждането на Атерини в аквариум може да бъде очарователно преживяване за цялото семейство, като така се сдобивате с преимуществото да имате по-конвенционални домашни любимци. Изисква се сравнително малко място; аквариумът е един естетически красив обект, радва окото, рибките са чисти, тихи и не искат много грижи, имайки предвид няколко лесни изисквания. Атерините притежават всички качества, които търсим в аквариумните обитатели, лесни са за развъждане, здрави, мирни и издръжливи рибки, с красиви цветове, няма да разрушат ратенията или да ровят грунда, правейки бъркотия в аквариума ви.

Всички Атерини имат близки изисквания за развъждане, хранене и качества на водата. Всички те притежават добър естествен темперамент и биха живели хармонично, повече или по малко заедно.

Един от най големите проблеми, които упражняват отрицателен ефект на Атерините, е, че не показват най-доброто от окраската си, когато ги виждаме в условията на магазините за домашни любимци. Повечето магазини за домашни любимци държат рибките в претъпкани с рибки аквариуми. Това се прави лавно поради икономически причини. При така описаните условия Атерините биха чувствали лек стрес, който поражда загубата на красивите им цветове, с които са така прочути. Също така голяма част от Атеринате по магазините се продават на възраст по-ниска от тази, на която те биха прдобили окраската си на възрастни рибки. Поради тази причина, ако не знаете как биха изглеждали във вашия аквариум, където условията биха били много по-добри за тях, просто не бихте ги забелязали сред множеството рибки, които ще намерите в магазина.

Близък родственик на Aтерините е синеоката (Pseudomugilidae). Това е група от малки колоритни рибки, подходящи за домашен аквариум. Въпреки малкия си размер са доста здрави и адаптивни в плен и показват окраската си през цялото време. Те са също така пъстри като Южноафриканската тетра и много по-лесни за отглеждане и развъждане. За нещастие, те не са така плодовити като Атерините и поради тази причина най-големите развъдници са ги игнорирали като вид и не са лесно достъпни на пазара за домашни любимци.

 

 

 

Гласувай за мен в BGTop100.com



Ако искате да добавите коментар към статията, щракнете тук. (работи с javascript)

(C) Rainbowfish - България


oF <=> oC in <=> cm G <=> L