|
Микобактериоза
Микобактериоза
Микобактериозата (или по точно туберкулозата по рибите), причинена от водни микробактериални видове, е от по-остро до хронично заболяване за което ни е известно, че засяга широк спектър на диви риби и такива отглеждани в аквариумни условия, както и сладководни и морски видове в целия свят. Бактерията „Mycobacterium marinum” се счита за първичен агент причинител на микробактериозата, голям брой микробактериални видове, свързани с „tubercle granulomas” са били намерени в аквариумни и диви рибни популации. Важно е да се счита, че рискът от инфекция при рибите, отглеждани в аквариум, е значително по-висок. Разпространението на микробактериите при аквариумните риби варира от 10-22%. Най-вероятно, в аквариумната среда предлага по-благоприятни условия за размножаване на микобактериите (температура, вода, кислород др).
Микобактериозата при аквариумните риби е един от най-често диагнозираните бактериални заболявания. Според скорошно проучване(през 2006 г.) за наличието на микобактерии при здрави риби и добре функциониращи аквариуми е уточнено, че честотата на патогени е "много висока". Проби, взети от домашни аквариуми установяват, че 18 от 42 проби, взети от 19 риби съдържат различни форми на микобактерии. Проучването показа също, че микобактериите са налични в самата вода, с 75.4% от пробите, тестването показва положителни резултати за наличието им. Микобактерии също се намират и в охлюви и ракообразни, използвани за храна на рибите.
Допълнителни изследвания на домашните аквариуми в същата година намират микобактерии в 201 от 325 (61.8%) взети проби. В тази група на проби, микобактерии са най-често са изолирани от биофилм (проби взети от обитателите на аквариума) (77.1%), по растенията (68.0%) и в седименти (65.9%). Микобактерии 12.5% били в наличие и изолирани от храната за рибки (на гранули). Преобладаващите видове са M. fortuitum (13.9%), M. marinum (8.0%) and M. gordonae (4.5%).
Рода Mycobacterium (семество Mycobacteriaceae) се състои от аеробни, пръчковидни , неподвижни членове на групата Actinomycetes. Над 100 вида от микобактериите, са признати видове и въпреки че те могат да бъдат разделени на две групи - бързо или бавно растящи спрямо тяхната репликация в лабораторна среда са отделни видове и много от тях имат редица общи характеристики. Поради наличието на миколна киселина и миколати, клетъчната им стена е дебела и по мазна в сравнение с другите бактерии. В резултат на тези вещества и дебелата клетъчна стена, микобактериите не са класифицирани като обикновено чрез оцветяване по Грам като Грам-положителните и Грам-отрицателни, вместо това те са киселинно-бързи бактерии. В допълнение може да се каже че микобактериите са много устойчиви, оцеляват в тежки условия и по естествено са резистентни към много антибиотици.
Много от тези микробактерии присъстват навсякъде в околната среда и могат да оцелеят във водна среда или в утайки, седименти. Такива "природни" микобактерии могат да оцелеят във различни вариации на условията във вода в която има съдържание на хлор, както и в широк диапазон на рН и температура. Счита се, че водата, служи като естествен хабитат както и като средство за предаване. Дори се счита, че свободните микробактерии могат да оцелеят съпрофитно извън животното домакин, те също се явяват патогенни за широкия спектър на водната фауна както и за хората.
Преди края на осемнадесети век, рибните микобактерии били описани от група френски учени. Те докладвали, че Mycobacterium piscium (име, което вече е остаряло) е патоген открит по заболели шарани, Cyprinus carpio. От тогава на сам са извършени много изследвания за микробактериални болести при рибите. През 1926, когато Джей Ди Аронсън проучил редица соленоводни риби, които починали в Аквариума във Филаделфия, САЩ, констатирал, че рибите са имали туберкулозен тип заболяване с големи възли или язви както и по много от техните тъкани, като например далака, черния дроб, бъбреците, хрилете, сърце, и червата. От тези заболели органи Аронсон култивирал бактерия, която нарекъл Mycobacterium marinum. Инжекции от бактериалната култута водели до смъртност при златните рибки, жаби, гълъби, и мишки, но имали малък ефект върху морски свинчета и зайци.
Бум на болестите при аквариумни риби се свързва с главните фактори за поддръжка. Въпреки това, дори и най здравословния и поддържан аквариум може да е домакин на тези бактерии. Веднъж подобен тип бактерия попадне ли в аквариума ви е възможно 100% заразяване на популацията ви от риби. При лоши условия във аквариума ви създавате излишни стресови фактори и рибите стават податливи за болестите. Предразполагащи фактори могат да бъдат: Пренаселване на аквариума, натрупване на отпадъци и органични вещества във водата и увеличаване на температурата (над 28 ° C). Внимание над качеството на водата и доброто хранене ще помогне на рибите ви в борбата с тези хронични инфекции.
Рибите могат да бъдат заразени с поглъщането храна и вода, замърсени с фекалии, урина или ексудати от болни животни, които съдържат микобактерии. Източниците и начините за предаване на бактериите на рибата приемник могат да бъдат свързани с инфекция на безгръбначни животни, като например сладководни охлюви, скариди и водните бълхи. Трябва да бъдат взети под внимание също така влизането на микобактерии в организма на рибата чрез кожата и поражения по хрилете, причинени от нараняване или паразитни инфекции. Веднъж влезли в организма на рибата микробактериите могат да причинят кожни лезии или разпространение към други органи чрез циркулаторната или лимфната система.

Следва продължение...
|