И двата пола са със синьо-неонов цвят на тялото, самците имат червени опашни, анални и гръбни перки. Хейко Блехер ни дава интересни факти в статия в „Аква География”, че мъжките екземпляри имат червени ръбове по плавниците си, докато при женските индивиди тази окраска е в чисто жълт вят. В живата природа обаче женските индивиди също са с червени кантове по перките, като понякога тази окраска може да бъде бледо оранжева. Друг цветови вариант е открит от Сиева през 1998 г. Този вариант на окраската се различава от варианта от река Мемберамо по червената ивица между всеки ред люспи. Мъжките от този цветови вариант нямат толкова обемисти тела.
Могат да достигнат размер до 8 см, но често са по-малки 6 см.
Разпределение
Melanotaenia praecox обитават речната система на Мемберамо, която е една от най-големите речни системи в Нова Гвинея. Реката е дълга повече от 2000 км., на места е широка километър и през дъждовния сезон наводнява обширни територии.
Видът се среща в близост до градовете Дарва и Иритои и равнините на Мамберамо. През 1998 г. са открити и в заблатените райони в близост до Сиева, отдалечена област в северната част на Западна Папуа.
История
Първоначално били уловени от холандски натуралисти през 1920 г. от приток на река Мембарамо в Западна Папуа. До 1992 г., никой няма точна представа за цвета на живите екземпляри. През същата година Джералд Алън успява да фотографира някои екземпляри, събрани от пилот по време мисия. След това през 1993 г., Хейко Блехер успява да събере 12 живи екземпляра при много тежки условия от широк 2 метра приток на река Юге в долината Мемберано..
Местоживеене и екология
Melanotaenia praecox се срещат в чисти, бързотечащи потоци и заблатени райони, обикновено около подводна растителност, потопени клони и корени на дървета.
Интересно
Melanotaenia praecox ще изглежда най-зрелищно и красиво в добре залесен аквариум със засенчени места. Много силната светлина “измива” красивите им синьо-неонови цветове. С използването на плаваща растителност може да се намали количеството светлина, което достига до рибките, което им позволява да покажат най-доброто от себе си.
*Забележка
Преводът е направен със специалното разрешение на автора.
Меланотения Праекокс е една от емблематичните разновидности на Атерините.Понякога изглеждат плахи в сравнение с останалите видове.Развъждал съм ги в отделен аквариум с Явански мъх.Моето мнение е, че женската не отлага толкова голямо количество хайвер колкото съм наблюдавал при другите видове.В развъдния аквариум изглеждат стресирани и почти без никаква активност.Но всъщност работят.Не съм забелязал да ядат хайвера си или малките.Но за всеки случай препоръчвам,видите ли първата малка рибка на повърхноста да извадите родителите веднага.В следващите няколко дена се излюпват и останалите.Успешно съм захранвал със "Сера"микрон.След втората седмица може да се пробва и новоизлюпена артемия,комбинарано с Микрон за всеки случай,ако някои от малките все още не могат да ядат живата храна.Да се хранят често но по малко.
Chilatherina sentaniensis 
