Melanotaenia affinis

Melanotaenia affinis (Меланотения афинис)

Weber, 1908

Описание

Melanotaenia affinis е атрактивен вид, който се среща само в северните райони на Нова Гвинея. Както при много атерини, оцветяването им варира в зависимост от местоживеенето им и параметрите на водата. Обикновено имат маслинен до бронзово-жълт цвят на тялото, преливащ до бяло. Синя лента с тъмен оттенък минава от главата до основата на опашната перка. Тази линия често избледнява или отсъства в областта на гръдната перка и става по-наситена и по-широка в опашната област, където до нея има червеникави или оранжеви ивици (поне при самците). Отстрани тези рибки често имат редица от тесни оранжеви ивици между всеки ред люспи, перките им са от белезникаво-прозрачни до жълтеникави, аналните и гръбните плавници на зрелите самци са ярко жълто-оранжеви.
Достигат максимален размер от около 12-15 см. на дължина с ширина на тялото от около 3-4 cм. Мъжките екземпляри са с по-широко тяло от женските индивиди и са с по-остри гръбни и анални перки. Тези полови белези се засилват с възрастта. Общият цвят на самците е по-силен, по-изразени, като имат и наситени оранжеви ивици и по-тъмни ленти в средната част на тялото. Вертикалните перки на самките са или полупрозрачни, или само бледо жълти в сравнение с яркия жълто-оранжев цвят, който се наблюдава при мъжките.
Този вид често проявява географски модел на цветова вариация. Обикновено това е свързано с размера и интензитета на оранжевата или червеникавата линия отстрани на тялото, ширината и интензивността на страничната лента и интензивността на жълтото или оранжево оцветяване по вертикалните перки. Също така могат да се разделят и на морфологични вариации, например по отношение на ширината на тялото и форма на главата.
Две от популациите са специфични заради характерните си черти. Едната е от планинските райони, където живеят в горното течение на река Байер, а другата живее в сборните потоци в близост до Пагви. Популацията от река Байер се характеризира със сравнително изтъненото си тяло и има разположен по-високо и по-мек на цвят кант по гръбния плавник, отколкото представители на други популации. Рибките от потоците в близост до Пагви се отличават с по-остра предна част на главата и средна линия, която е с еднаква ширина по цялата дължина на тялото и е наситена с искрящи червеникави петънца, формиращи кантове по краищата на люспите.
В хобито се срещат три основни вариации на окраската:

Три основни вариации на окраската се наблюдават в хобито:

"Стандартен"

Широко разпространена в редица места, отличаващ се по цветовия си модел. Живи екземпляри от този сорт, са събрани и транспортирани обратно в Австралия от Бари Крокфорд в края на 1970-та година.

"Пагви"

Среща се само в малки притоци на река Сепик, намираща се край село Пагви. Рибите от тази вариация имат маслиново-зелена горна част на тялото и бяла долна част. В средата страничната линия е синя и изпъкнала. Пагви имат ярки червено-оранжеви кантове по люспите в горната и долната част на тялото. Имат също така и тесни бледи ленти по редовете люспи в средната зона на тялото. Живи екземпляри от тази вариация са събрани и транспортирани в Австралия от Дейвид Коутс и Гери Алън през 1982 година.

Снимка:Hans Booij

"Блуотър Крийк"

Тази вариация е събрана от поток край Маданг, Папуа Нова Гвинея от Джералд Алън през 1978 година. В горната част на тялото цветът е синкаво-зелен със сребриста иредисценция. В долната част тялото е бяло. В средата страничната лента е синя до черна с широк бял кант в долния си край, който се отделя от долната страна на тялото с преливаща синя ивица. Живи екземпляри от този вариант на Melanotaenia affinis са уловени и донесени в Европа от Хейко Блехер през 1988 г.

Разпределение и местоживеене

Melanotaenia affinis са широко разпространени в северните части на Нова Гвинея. Ареалът им се простира от река Оомсис в близост до Лае, Папуа Нова Гвинея, като на запад достига поне до околностите на Набира в западна Папуа. Melanotaenia affinis е най-често срещаната атерина в притоците на реките Маркхам, Раму и Сепик в Папуа Нова Гвинея. Намерени са и в някои планински основни притоци на река Сепик по западните възвишения, както и в река Байер, а също така и в река Таритату (системата на Мамберамо) в Западна Папуа.
Срещат най-често в потоците в дъждовната гора във вода с температура 18 - 28 °C. Предпочитат да са близо до подводната растителност, потопени корени или клони в малките потоци и притоци, но също така живеят и в езера, блата и лагуни, често в компанията на атерини от семействата Chilatherina и Glossolepis. В естествената си среда са подложени на значителни сезонни вариации на температурата, рН и твърдостта на водата. Те обикновено живеят в чиста вода, но понякога се срещат и в условия на вода с висока мътност.
Самците и самките достигат полова зрелост преди края на първата си година, като по това време са с дължина 5-6 см. По време на размножителния период дневно всяка самка снася около 10-12 яйца в гъстата растителност, като в края на периода общият брой снесени хайверни зрънца 100 - 200. Излюпването започва между 7-мия до 10-тия ден при температура между 24 и 28 °C. Малките формират големи пасажи сред крайбрежната растителност. Ако се поддържат подходящи условия, в плен достигането на полова зрялост и готовността за размножаване настъпват в рамките на година. Melanotaenia affinis са хищни - хранят се с малки безгръбначни, които улавят във водата или на повърхността. При проучване на съдържанието на стомаха на този вид риби са открити ракообразни, ларви на водни и сухоземни насекоми като мравки, както и малки бръмбърчета.
 

Снимка:Tobias Sliwon

Интересно

Melanotaenia affinis са едни от най-рано разпространилите се в аквариумното хоби атерини от Нова Гвинея. За първи път се появяват в аквариуми в Австралия още през 1959, но след това изчезват за известно време. По-късно живи екземпляри са събрани в близост до Лае от Бари Крокфорд и Джералд Алън през втората половина на 70-те на миналия век и в последствие представени отново на хобито в Австралия.

Aвтор: Адриан Тапин.
Превод: Красимир Момчилов (Gilgalath)
Редакция: Цветан Игнатов (malomir), Диян Русев (Kratun)



*Забележка
Преводът е направен със специалното разрешение на автора.