Melanotaenia duboulayi са уловени за пръв път през 1870 в река Ричмънд в северната част на Нов Южен Уелс от човек на име Дюбулей (Du Boulay). Те са описани и класифицирани по-късно под името Atherinichthys duboulayi от Кастелньо през 1878 г. По-късно стават известни като Nematocentris fluviatilis и Melanotaenia fluviatilis. След ревизия на семейството от Алън през 1980 година те са прекласифицирани като Melanotaenia splendida fluviatilis. Съвременното им научно наименование идва от проучване на екипа на Кроули от 1986 година. То довежда до разделянето на Melanotaenia splendida fluviatilis на два вида, Melanotaenia duboulayi от източните крайбрежни системи на северен Нов Южен Уелс и южен Куинсленд и Melanotaenia fluviatilis от вътрешните системи на река Мъри-Дарлинг.
Melanotaenia duboulayi достига до 12 см . на размер, но обикновено рибките са по-малки от 10 см. Те имат слабо и издължено тяло, което наедрява с годините. Две гръбни перки са разположени много близо една до друга, като първата е много по-малка от втората. Вариациите на цвета са много и всяка е характерна за определено географското местонахождение. Тялото им е сребристо-синьо, зелено или преливащо в дълбоки синкави или жълти тонове. Люспи са опъстрени с тесни жълти линии и кантовете им са оцветени с оранжеви до блестящо червени багри. Областта около хрилете е пурпурно-червена, а цветът на перките варира от светъл (почти бял) през жълт до червен с тъмни кантове. По време на размножаване при самците тези тъмни кантове стават напълно черни.
Повечето мъжки индивиди се различават лесно от женските по ярките си цветове и обикновено могат да бъдат идентифицирани по удължените си втори гръбни и анални перки. Самките са с по-малки и закръглени гръбни и анални перки, които нямат характерните за самците тъмни кантове.
Melanotaenia duboulayi си приличат много с Melanotaenia fluviatilis. Общите им черти са дълбочината на тялото, контурите и броят на перките, както и цветовия модел. Има обаче и явни разлики във вида на хайвера и развитието на личинките. Melanotaenia fluviatilis често имат по-широка главата и изтъпена уста в сравнение с Melanotaenia duboulayi.
Разпределение и местоживеене
Melanotaenia duboulayi обитава крайбрежните речни системи, намиращи се от северния бряг на Нов Южен Уелс, на около 400 км северно от Сидни до Бундаберг в Южен Куинсленд и от река Хестингс в Нов Южен Уелс до Бафъл Крийк. Това е субтропичен вид, срещащ се в сравнително спокойни, чисти води при температура на водата между 16 и 28 °C. Хабитатът му включва реки, потоци, водопадчета, язовири, блата и лагуни с гъста водна растителност. Естествената му среда е подложена на големи сезонни вариации в температурата на водата, нивата на рН (от 5,4 до 7,8) и твърдостта.
Melanotaenia duboulayi обикновено се срещат в открити водини площи и около подводната растителност, потопени клони или корени в средния и по-дълбокия воден слой. Прекарват по-голямата част от времето си в открити води площи, където образуват малки групи с моментни отцепвания на единични екземпляри от групата. Между половете има разлика и в поведението. Самките формират основната група, докато самците обикалят около тях в търсене на храна или за да ухажват самките от ядрото.
При слънчев ден групи от млади екземпляри стоят в близост до водната повърхност и се хранят с всичко, което намерят там. По-възрастните риби имат склонност да търсят храна по дъното в близост до подводна растителност и често използват водните растения като източник на храна и подслон. В средата на деня младите риби инстинктивно се насочват към местата с най-висока температура. При облачно време обаче рибите от всички размери предпочитат дълбоката вода. В естствената си среда се хранят основно със сухоземни насекоми, паднали по повърхността на водата, а също така и ракообразни и алги, които намират по дъното.
Биология
Размножаването трае от септември до декември и завършва преди началото на летните валежи. Започва в ранната сутрин или вечер точно преди залез слънце. Всяка самка снася по няколко яйца на ден, които биват оплодени от самеца.
Яйцата се прикрепят към фината растителност или за корените на плаваща, посредством тънки нишки. Хайверът е с диаметър 0,98 – 1,8 мм и се излюпва на петия до деветия ден след оплождането при температура на водата между 24 и 29 °C. Новоизлюпените личинки се събират в близост до повърхността на водата в рамките на няколко часа и започват хранене в рамките на 12 часа. На 32-рия ден след излюпването средната дължина на малките е около 14 - 15 мм, а до 72-рия ден тя достига 21 - 25 мм. Малките растат бързо и достигнат зрелост около годината след излюпването. Половата зрелост настъпва при размер от 4 - 5 см и при двата пола. Наблюдава се силен сексуален диморфизъм, изразяващ се в по-големите размери и по-яркото оцветяване на самците.
Интересно
Melanotaenia duboulayi е оригиналният "Австралийски рейнбоу" и рибите от този вид са били отглеждани в аквариумното хоби на континента от средата на двадесети век. В началото на 20-ти век Melanotaenia duboulayi били по-известни като "Crimson-spotted Sunfish", а по-късно били погрешно идентифицирани като Melanotaenia nigrans. Амандус Рудел, член и основател на Аквариумното и терариумно общество в Куинсленд, още през 1927 година въвежда “Австралийския рейнбоу” в международното аквариумно хоби. Той изпраща екземпляри от вида Melanotaenia duboulayi с параход до Германия, където те попадат в Берлинския Аквариум. Амандус казва за Melanotaenia duboulayi „Бях поразен от красотата на тази риба още от първия миг, в който я видях. Тя е като жива дъга, няма друга подобна риба, която да може да се сравни с красотата й. И естествено от този момент тя стана моята любима рибка.”
Смята се, че тази първоначална доставка на Melanotaenia duboulayi била основата на рейнбоу течението в хобито в Европа, а след това и в Северна Америка. Това вероятно е видът, дал популярното общо име на групата - "Rainbowfish". През 1930 Melanotaenia duboulayi са уловени в река Мисисипи. Това е едно от най-ранните в САЩ документирани случаи на декоративни риби от друга екосистема, октрити на свобода.
Chilatherina sentaniensis 
