История на атерините

Австралийските атерини са в хобито от началото на миналия век. Данни за това са описани в книгата на Алберт Гейл Aquarian Nature Studies & Economic Fish Farming през 1915 година! Книгата съдържа описание на много видове, които могат да бъдат отглеждани в аквариумни условия. В нея има специална секция, в която се описват възможностите за отглеждането им в домашни условия. Албърт Гейл (Albert Gale) е бил член на Кралската зоо асоциация на Ню Саут Уест и е писал постоянно за Австралийските сладководни видове за списание Aquatic Life. То се е издавало и в Америка през първата третина на 20 ти век.
В периода на двадесете и началото на тридесете години на миналия век са създадени големи аквариумни асоциации в големите градове по света. Пренасянето на риби по това време се извършвало в кръгли и широки, метални съдове, които са давали максимален допир на водата с въздуха. Презокеанските пътувания на рибите са били дълги. Кислород естествено не се е ползвал и рибите, които въобще са преживявали това пътуване са били в окаяно състояние. Те са били давани на опитни развъдчици, които са почвали незабавно тяхното възстановяване и разбира се размножаване.

Първите акваристични списания в Австралия :

Широките метални ведра, в които са се пренасяли в миналото рибите.

В началото на този период атерините са се наричали слънчеви рибки. Кога точно са започнали да ги наричат атерини или рейнбоуфиш, на никого не е ясно. Първите публикувани материали с тези наименования са през 1931г. в Германия в аквариумното списание "Wochenschrift fur Aquarien und Terrarienkunde" където в септемврийския брой има публикувана статия от Ерих Хензелман (Erich Henzelmann) за Меланотения нигранс, която всъщност е била Меланотения дюболай.

В Австралия за първи път я наричат Rainbowfish в публикация на Амандус Рудел (Amandus Rudel). Негова е и заслугата за популяризирането на атерините и в Европа. Именно той изпраща първите риби в Германия през 1927 година, а от там се изпращат и в Америка, където стават толкова популярни, че са улавяни дори и в река Мисисипи. Това се случва през 1930 г. и е първия документиран случай на уловена декоративна рибка в САЩ (O'Donnell 1935).

След това хобито замира заедно с настъпването на Голямата икономическа криза през тридесете години след, която аквариумното хоби почти престава да съществува. Съживява се отново през педесетте години на миналия век. Рибите вече са се пренасяли в пластмасови бидони и кислород. Това задно с развитието на далеч по-бързия въздушен транспорт осигурява на хората от всички страни интересни видове и хобито отново е в невиждан прогрес.

Ако искате да добавите коментар към статията, щракнете тук. (работи с javascript)

^oF <=> ^oC

in <=> cm

G <=> L