Melanotaenia nigrans e открит и уловен за пръв път от Джон Гилбърт, който по-късно изчезнва безследно някъде в австралийската пустиня заедно с известния германски изследовател Лудвиг Лийчхард. През 1863 г. американецът Томас Гил причислява вида към род Melanotaenia. Името nigrans идва от типичната черна средна линия.
Окраската им е характерна с дълга, ясно изразена черна линия в средната част на тялото. Над тази линия окраската е главно маслинено-сива или кафява, а под нея е сребриста. Вариации на окраската могат да се намерят в различните популации, обитаващи различните географски райони. Екземплярите от района Кимбърли имат няколко линии или точки под основната централна черна линия и са с червени перки. В някои популации се среща синя окраска по тялото и перките. При чифтосване мъжките риби стават дори още по-блестящи, а областта на главата, корема и коремните плавници стават оранжеви, а белите гръбни и опашни плавници - жълти. Над средната линия тялото става тъмно сиво, а зад гръбната перка преминава от нюанс на сребристото в златно. Под средната линия тялото е бледо мораво. Самките са много по-бледи от мъжките екземпляри.
Разпространение
Melanotaenia nigrans е широко разпространена в северна Австралия, от района Кимбърли в западна Австралия през северната част на Северната територия, полуостров Кейп Йорк до северен Куийнсленд, включително и редица отдалечени от брега острови, като например о-в Груут в залива Карпентария и Острова на Принца на Уелс в Торес Стрейд. По-голямата част от екземплярите са улавяни в долната част на реки, в потоци на около 50 км. от крайбрежието, също така са събрани и в горната част на течението на 130 км. по поречието на река Южен Алигатор. В западна Австралия Melanotaenia nigrans досега са намирани само в поточето Доменик, но е възможно съществуването им и на други места. Потокът Доминик е малък изолиран поток между реките Дрийсдейл и Кинг Едуард. За разлика от другите разновидности на Melanotaenia nigrans, тези имат ред червено-оранжеви точици под черната линия.
Melanotaenia nigrans се срещат в различни сладководни среди, но се чувстват най-добре в бавнотечащи, чисти потоци и блата с обилна растителност. Температурният диапазон е от 23 до 35 °C, а pH - от 3,9 до 6,7, обща твърдост обикновено под 50 ppm и електропроводимост от 4 до 180 µS/см. Най-често обитават чисти води с пясъчно дъно или каменисто дъно, понякога покрито с изгнили листа и кал. Предпочитат подводна растителност, корени и потънали клони. Често са откриват в компанията на Melanotaenia australis и Melanotaenia splendida inornata.
Биология
Melanotaenia nigrans имат ясно изразен полов диморфизъм. При мъжките екземпляри лъчите на първата гръбна перка обикновено са по-издължени и могат да са свързани с началото на втората гръбна перка. Задните лъчи на втората гръбна и на аналната перка са издължени към опашната и достигат началото й. При женските екземпляри първите гръбни прешлени на перката са по-къси, като не достигат началото на втората гръбна перка. Горните лъчи на аналната и втората гръбна не са издължени. Външните лъчи на коремната перка при някои мъжки са също така издължени и могат да достигат началото на аналната перка. Типично е стройното тяло. Максималният размер е 12 см., но най-често достигат до около 7 см.
За живота на този вид в дивата природа се знае много малко. По-голямата част от наличната информация за Melanotaenia nigrans е базирана на наблюденията на аквариумни екземпляри. Малки (по-малки от 20 мм) новородени са били улавяни през всички сезони, затова е трудно да се определи размножителният им сезон, ако изобщо има такъв. Предполага се, че репродуктивният им пик е през ранния влажен сезон. Melanotaenia nigrans се чифтосва и хвърля хайвер в малки потоци, които имат дълбоки вирове с корени и подводна растителност. Хайверът се закача за тази растителност посредством нишки.
Диета
Melanotaenia nigrans е всеядна риба. Главният източник на храна са насекоми и алги. Диетата им зависи от местността, в която живеят и това, което им предлага околната среда. В по-малките потоци се хранят главно с водни насекоми, растения и алги. В по-големите реки алгите, насекомите и растителността са по-малка част от храната им, а главното им меню е съставено от дребни ракообразни. В долните течения на реките и край пясъчните брегове на потоците имат по-голям избор от алги и насекоми и те са включени в диетата им. Екземплярите, уловени в наводнени територии, се хранят главно с водни насекоми, паякообразни и малки количества алги. Интересно
Дълго време (чак до 1980 г.) Melanotaenia duboulayi са погрешно класифицирани и в австралийските, и в международните публикации на хобисти като Melanotaenia nigrans. Истинските Melanotaenia nigrans не са познати в международното хоби до около 1976 г., когато няколко екземпляра са изпратени в Германия.