Поради широкото разпространение на вида окраската на тялото и перките може да варира. Южните популации имат от прозрачно до маслинено-зелено оцветяване на горната част на тялото и жълт цвят в долната част на тялото. Основата на опашката е “опръскана” с малки червени шарки. Понякога се наблюдава дълга черна ивица от гъдния плавник до опашката. Първият и вторият гръбен шип са дълги, бели на цвят и черни в основата си. Останалата част от перката е маслинено-зелена. Втората гръбна и аналната перки са черни кантове. Гръдните перки са маслинено-зелени до черно лъчи, а към корема са със светло жълт оттенък. Както ни подсказва и името, те са с красиви сини очи. Женските екземпляри са по-безцветни и имат заоблени и изчистени гръбни и анални перки с тъмна линия на горния ръб на втората гръбна перка.
Мъжките екземпляри от популациите в северен Куийнсленд имат силно издължени шипове и на двете гръбни, както и на аналаната перки. Тялото им е от сребристо до жълтеникаво с черното по перките, както и с кантовете на втората гръбна и аналната перки. Ръбовете на горните люспи са тъмни и обикновено имат тъмна ивица отстрани на тялото си. Младите екземпляри са жълтеникаво-кафяви с тъмни точици на опашната и гръдната перка. По протежение на тялото имат къса черна ивица и лента над и под средната ивица, която е разположена в основата на опашката. По протежение на редовете люспи имат около шест реда черни точици, които избледняват откъм главата. По време на брачния ритуал мъжките придобиват медно-златен цвят на тялото.
Максималният размер, който достигат, е 6 см. (северните популации), но най-често са по-малки от 4 см. (южните популации).
История
Окрити са от австрийска експедиция в Сидни през 1860 г. Това е първият описан вид от групата на синеоките рибки. Няколко години по-късно са уловени екземпляри и в северен Куийнсленд, като видът е наречен Pseudomugil signatus. През 1979 г. изследване, проведено върху популации от 14 различни локации в протежение на източното крайбрежие на Австралия, установява, е всички те са научно неразличими една от друга. Резултатите от това изследване обаче не съвпадат с по-нови генетични тестове, показващи генетични и морфологични разлики между популациите. Нужни са още изследвания, за да се установи таксономичният статус на популациите Pseudomugil signifer. За момента те са разделени на две основни географски популации – тези на север и юг от реката Хърбърт.
Разпространение
Pseudomugil signifer са широко разпространени по протежение на източното крайбрежие на Австралия. Те са забелязвани на север от Елден на южното крайбрежие на Нов Южен Уелс до река Олив, полуостров Кейп Йорк. Също така често са откривани и в река Мишън в близост до Уейпа на западното крайбрежие на полуостров Кейп Йорк.
Местоживеене и екология
Pseudomugil signifer може да живее както в сладка, така и в солена вода. Улавяни са в мангрови гори, солени блата, както и на острови в океана, доста отдалечени от брега, като например остров Лизърт, остров Хънчинбруук и мангровите райони в Лоу Ишес. Обитават води с температурен диапазон между 15 и 28 °C и pH от 5,5 дo 8,3.
Един от хабитатите им -- Лесии криик, Куинсланд
Размножаване
В естествената им среда чифтосването започва от октомври и продължава до януари. Хайвера си разпръскват главно по водната растителност. Женските снасят по 1 - 2, а в разгара на размножителния период до 9 яйца на ден. Хайверът има нишковидни образувания, с които се закача за растителността. За излюпването са нужни между 12 и 17 дни и температура на водата в рамките на 22 дo 28 °C. След излюпването започва бързо развитие на новородените и до 6 месеца те достигат полова зрялост. Мъжките екземпляри показват териториално поведение, като пазят гнездото от заплахи и хищници. В аквариумни условия демонстрират по-разгорещено поведение по време на чифтосване, което се изразява в обикаляне на мястото, където ще е гнездото. Мъжките екземпляри разперват перки и правят зиг-загообразни движения, блокирайки избранницата си и й пречат да избяга от мястото на бъдещото гнездо. Чифтосването обикновено започва от ранното утро и трае до късния следобед с навлизането на самката в набелязания район за хвърляне на хайвера. След чифтосването мъжкият екземпляр пази гнездото, както и оплодения хайвер.
Интересно
Pseudomugil signifer е в аквариумното хоби от много години. За първи път е представен на международното хоби още през 1932 г.
Chilatherina sentaniensis 
