През 1980 г. Джералд Р. Алън и Норберт Дж. Крос описват този вид, който е уловен за пръв път от холандска експедиция до Западна Папуа през 1954-55 г. Работейки единствено със запазени музейни експонат от този вид, Алън и Крос нямат никаква представа за окраската на живите екземпляри в природата. През Ноември 1982 г. Алън получава възможността да събере живи екземпляри по време на посещението си до отдалечия полуостров Вогелкоп. Хейко Блехер, добре известен колекционер на риби, се присъединява към експедицията на Гери Алън и пренася известен брой живи екземпляри в Европа, където в последствие те биват размножени и адаптирани в аквариумното хоби.
Снимка:Tobias Sliwon
Цветовият модел на мъжките Melanotaenia boesemani е напълно различен от този на повечето Атерини. Когато са достигнали полова зрелост, окраската им е разделена на две напълно различни зони. Главата и предната част от тялото са сияйно синьо-сиви, понякога почти черни, а задната част е светло оранжева до червена. Между тези две части, зад гръдната перка перка, има вертикални светли и тъмни ивици. Окраската на дивите екземпляри може да избледнее в аквариум, но при правилна диета може да се постигне пълното великолепие на рибката.
Женските индивиди имат широка тъмна средна линия, подчертана от редица тесни жълти или червено-оранжеви надлъжни ивици на всеки ред люспи, които стават по-тъмни или по-светли в зависимост от настронието на рибката. Зрелите самки често показват оцветяване, близко до това на по-слабо оцветените зрели самци, но се различават лесно по по-тясното си тяло в гръдната област и по по-заоблените ръбове на перките:
Районът на езерата Айамару ситуирано при главния приток на река Айамару (полуостров Вогелкоп), който се влива в река Каис, която пък от своя страна се влива в Море Герам на юг.Видът се открива главно в езерото Айамару и няколко захранващи го притока, но също така и в езерата Хаин и Аитиньо.
Мъжките екземпляри са лесно различими от женските по тяхната по-светла окраска и по-издължени гръбни лъчи на перките. Могат да достигнат максимален размер от 15 см., но обикновено са по-малки 10 см. Мъжките са обикновено много по-големи и по-едри от женските. Когато хвърлят хайвер женските индивиди отделят средно между 100 и 200 яйца. Те се прикрепят към растителността и излюпването настъпва след около 6-7-мия ден при температури между 24-28° Целзий. Обитават сравнително чисти плитки води с изобилна растителност. Езерата и реките, в които можем да открием този вид Атерини, са алкални с pH от 8.0. Хейко Блехер ни съобщава, че е уловил екземпляри от няколко изкуствено създадени от местните хора езерца. Отчетените и описани параметри на водата, са pH 9,0, твърдост 5° dGH и електропроводимост 145 mS. Повече екземпляри по-късно са хванати в бързо течащи потоци в близост до Айамару. Маринус Босеман споменава стойности на pH oт 6,4 – 6,5, когато улавя своите екземпляри.
Интересно
Видът е нарече на др. Маринус Боесеман, отговорник за рибните експонати в Рийкския музеи „van Natuurlijke Histoire of Leiden” в Холандия и известен колекционер. Според етикета, поставен на екземпляро от този вид от др. Маринус Боесеман, местното му име е „Секияк” и „Икан Раскадо”.
Chilatherina sentaniensis 
Индонезия,езерата Айтиньо,Айамару,Хаин
До 15 см.
От 130 см. нагоре
23 - 32 °C
6.4 - 9.0
4 - 16°