Bedotia geayi

Bedotia geayi (Бедоция Геаий)

Видът е открит през 1907 година от . Популярната Мадагаскарска атерина, или както всички акваристи си мислят,че това е Bedotia geayi бил, може би един от първите открити видове в семейството на Bedotiidae които от своя страна се срещат в сладководни басейни и са обширно семейство. В близките години броят на новооткритите видове от този род риби,се увеличава постоянно по Източното крайбрежие на Мадагаскар. Някои от тези новооткрити видове са описани но и солидна част от тях не са известни все още на учените и аквариумното хоби. През Март 2004 година Кристоф Майлиет и Алексей Саундерс успели да вземат и съхранят два от още неописаните Bedotia sp. “Ankavia” и Bedotia sp. “Lazana”.

Bedotia geayi се счита,че е един от по-мирните видове атерини. Въпреки това те могат да проявят агресия към по малки от тях видове риби. Прекрасния външен вид на Bedotia geayi е лесно забележим. Хладния блясък на сребристите и люспи,тлеещите червени перки и тънките черни ивици я карат да изглежда смела и незабравима. Самците са по пъстри и колоритни от самките и притежават по изострени форми на първите гръбни плавници. Самките имат тенденцията да са леко по тъмни на цвят. Редовните смени на водата се изискват за този тип риба ако искате да поддържате окраската и в добра форма. Bedotia geayi е непретенциозна към храната. Храна на люспи или хирономус както и храни,съдържащи скариди са много подходящи за тях но не би отказала и друг тип храна. Рибката обитава средния слой на аквариума и препоръчителна температура за този вид би била 20 до 24° C.

Разпространение

Видът Bedotia geayi е ендимичен за Мадагаскар, където се среща в района на река Манаджуари. Обитава малки потоци, частично или напълно покрити от горската растителност, разположени на надморска височина между 300 и 600. Този вид не е открит в низините на Манаджуарския басейн. Потоците често са със силно течение и Bedotia geayi предпочита сенчестите части на потока с по-бавно течение. Видът не се крие в растителноста, а се движи на пасажи от по около дванадесет риби. Младите индивиди се придържат към плитчините, докато възрастните предпочитат по-дълбоките води. pH в местообитанията им варира между 7,0 и 7,5, а твърдостта е около 10 dGH

Местоживеене и екология

Според скорошни изчисления 90% от естествените хабитати и гори на остров Мадагаскар са тежко увредени или унищожени. Все още са запазени само райони по склоновете на източното крайбрежие, както и в североизточната част на страната. Голяма част от реките са засегнати от увеличеното количество тиня и наноси, в резултат на което в тях нивата на мътност са големи, което води до повишена смъртност и е заплаха за сладководната фауна. Създадени са няколко резервата, които обаче страдат от липса на спонсори и ефективна намеса за запазване на флората и фауната на територията си. Друг голям проблем за местната ендемична фауна са видове-нашественици като тилапията, ореохромисът, пъстървата, златнате рибка, гупата, гамбузията, хелерът-мечоносец, шаранът, змиеглавите, гигантския трихогастер и много други. Много вероятно е поради катастрофалните условия в близкото бъдеще мадагаскарските видове атерини да последват многото вече изчезнали ендимични видове от фауната на острова.

Други Мадаскарски бедоции

Превод и подбор:Красимир Момчилов

Редакция: Боян Калинов, Цветан Игнатов