Кастелньо описва този вид първоначално като Neoatherina australis през 1875 г. По-рано те често са наричани “западноавстралийски слънчеви рибки”, докато през 1964 г. другa в Северната територия Джералт Алън не е открива друга атерина, която получава името Melanotaenia solata. В началото, тези два вида са смятани за подвидове на един и същ вид - Melanotaenia splendida australis. Нови ДНК тестове обаче показват, че това са два напълно различни вида.
Окраската им, особено тази на перките и интензивността на страничната ивица, варира силно в зависимост от локацията, на която рибките се срещат. Това се дължи на бързите адаптивни промени при атерините, която личи и по степента на разнообразните морфологични вариации сред различните популации. Цветът на перките варира от почти безцветни до наситено червени, като може да има червени или зелени точици. Гери Алън отбелязва, че отличителен белег на този вид атерини са зигзагообразните тъмни ивици по долната част от тялото им, точно над аналните перки. Страничната черна ивица може да бъде силно изразена или едва видима. Екземплярите от река Дрисдейл в Западна Австралия са като цяло по-малки и имат добре видима средна черна ивица по тялото.
Разпределение Първите 23 екземпляра са уловени в Уели Уоли, район Хамерслий и Милстрийм в Западна Австралия. Melanotaenia australis се срещат в речните системи на северозападна Австралия, а реката Ашбъртън бележи западниата и южната граници на ареала на разпространение на рибката. Често срещана е и в повечето потоци в района Кимбърли в Северозападната територия от река Фидзроу до река Аделаида, източно от Дарвин.
Местоживеене и екология
Тези атерини се срещат около подводната растителност, потопени клони и корени в малки потоци, също така и в заблатени райони и лагуни. Естествената им среда търпи доста сезонни вариации със сериозни промени в pH и температурата на водата. Това се дължи на големите разлики в параметрите на водата през сухия и влажния сезон.
Мъжките и женските имат еднакво наситени цветове, като мъжките по-издължените плавници. (виж снимката по-долу).
Женска в ляво и мъжки в дясно. Ясно се виждат по-късите и заоблените перки на женската.
Този вид достига размери от 10 до 12 см. Мъжките са по-едри и по-дълги от женските индивиди. Хвърлянето на хайвера в натуралните им хабитати, обикновено става през октомври-декември и когато започне, самката снася средно 100 - 200 яйца. В аквариумни условия, рибите хвърлят по всяко време. Хайверът полепва по растителността и излюпването му настъпва от 6-ия до 10-ия ден, в зависимост от температурата на водата. Израстването на малките е бързо и за 10 - 12 седмици, те достигат размери от 2 – 3 см.
Интересно
Melanotaenia australis варира много на цвят. Скорошни генетически проучвания разделят Melanotaenia australis на два основни подвида: южен от Района Пибара и останалите северни популации. Популациите от Пибара се отличават с липсата на средна странична лента, която е добре изразена при всички други популации Melanotaenia australis.
*Забележка
Преводът е направен със специалното разрешение на автора.
Северозападната част на Австралия
До 12 см.
От 120 см. нагоре
22 - 28 °C
6.5 - 8.0
Уникално красива риба. Никаква агресия не съм забелязал при тях. Сивото и тяло много често става в нюанс на лилаво и тогава се откроява страхотно на червените перки и двете черни ивици по средата. Половия диморфизъм не е толкова рязко разграничим като при други видове. Окраската на мъжкия е еднакъв с този на женската. Разлика има единствено в заострените краища на перките(при мъжките).Горещо препоръчвам този вид Атерини.
Chilatherina sentaniensis 
Северозападната част на Австралия
До 12 см.
От 120 см. нагоре
22 - 28 °C
6.5 - 8.0