Melanotaenia splendida splendida

Melanotaenia splendida splendida (Меланотения сплендита сплендита)

Melanotaenia splendida splendida [Daintree River]


Обзор на вида

Melanotaenia splendida splendida били първоначално събрани от река Фидзори в централен Куйнсленд и специфично описани като Nemacentrus splendida през 1866. Джералд Ален направил повторен преглед на семейството Меланотениа през 1980 и поставил гореспоменатата атерина, с настоящето му име Melanotaenia splendida splendida.

Различните подвидове на Melanotaenia splendida splendida не са лесно различими. Когато се съпоставят, може да се наблюдава изключителна разлика в оцветяването и белезите им. По принцип, основните разлики са в оцветяването на тялото и едрината му и те зависят от района, от който са събрани. Същевременно големината на тялото на всеки подвид е различно, в зависимост от условията, в които живее и това понякога се явява като трудност в идентификацията им. Популациите от почти всяка различна речна система имат собствена специфична окраска.

Melanotaenia splendida splendida [Deepwater Creek]

Географското разпределение е изключително полезно- ако знаете от къде са събрани, можете да направите основна индетификация. Също така специфичните имена, обикновено базирани на мястото, от където са събрани рибките, се използват от ентусиастите за по ясна представа за коя разцветка се говори в даден разговор. Когато се прави индетификация на популациите, географското разпределение често бива описано в скоби след името на вида, като например Melanotaenia splendida splendida (Burdekin River).  
 
Дали M. s. splendida са подвид или не е един дълъг и продължителен дебат. Откакто Каролус Лиманес открива модерната система за класифициране на видовете през средата на 18-ти век. Какво са всъщност видовете и подвидовете? Като цяло рибите еволюират във видове и подвидове, когато са географски изолирани едни от други, адаптирайки се към различната околна среда и променяйки се през времето чрез естественния подбор. Географски погленато популациите на Melanotaenia splendida splendida вероятно са били отделени едни от други от хиляди години на сам. Те са силно еволюирали физически в благодарение на рефлектиращата ги околна среда. Някои биолози класифицират Melanotaenia splendida splendida на различни подвидове, защото са видимо различни. Други твърдят, че те са главно еднакви с другите видове Melanotaenia splendida и различни поради различните условия в хабитатите им.

Melanotaenia splendida splendida [Clohesy River, Kuranda]

M. splendida splendida показва страхотен естествен асортимент от цветове. Основния цвят на тялото е бледо синкаво-зелен, от маслинен до жътвеникав, преминавайки към бял в долните части на тялото. Всеки хоризонтален ред люспи е разделен от тясна оранжево червена линия. Люспите отстрани на тялото обикновенно имат синкаво-зелен, жълтеникав или розов нюанс. Среднолатералната ивица може да се прелива в черно или тъмно жълто в предната си част и синкаво зелена или кафеникаво зелена в опашната част. Останалите линии на тялото могат да бъдат жълти, зелени, сини или зелени. Опашната гръбната и аналната перка могат да бъдат на червени и жълти карета или оранжево-жълти такива със светло червени точки по мембраните им и избледняващо черни кантове по ръбовете на плавниците. Други разновидности могат да имат синкаво-зелено тяло с жълто зелени перки отделени от тъмни петна и тъмна граница. Цвета е крайно вариращ и зависи от настоението на рибата, условията на водата и диетата. Самките и младите екземпляри имат бледи сребристи цветове на телата и перките им са или прозрачни или слабо оцветени в сравнение с ярките цветове на самците.

Сравнително малко се знае за техните навици в натуралните им хабитати. Повечето сведения имаме от отглеждането им в аквариумни условия, където могат да достигнат до размер от 12 см но обикновенно са около 8 см. Половия деморфизъм е ярко изразен, и започва да се забелязва на размер от 3-4 см. Тялото на мъжкия е по-едро и заоблено, а окраската им съответно много по-богата. Размножават се през цялата година, но най-много през дъждовния период (ноември-април), в който храната е в изобилие. В аквариумни условия се размножават в развъден аквариум, чието дъно е покрито с явански мъх или мрежа. Женската хвърля веднъж дневно (обикновенно със започването на светоденя) между 15 и 250 . Броя им зависи от размера на самката. Яйцата се излюпват след около пет дена на температура 28 °C.

Melanotaenia splendida splendida [Davies Creek]

Средния размер на малките от вида M. s. splendida, след излюпване е около 2 - 4 мм, който е близък до размера на останалите атерини. Новоизлюпените са добре развити и отлични плувци. Растежа им обаче е първоначално бавен до около 7 мия - 14 тия ден. Свързан е от първоначалното разкъсване на обвивката на хайвера и проведената диета на малките. След този период, разтежа се ускорява. С нарастването на възраста, вариациите в дължината на индивидите също се повишава.   

Продължителния разтеж и развитие на ятото ще варира при различните хобисти и е широко зависеща от условията, които сте създали, като на пример, температура, качества на водата, и хранителен режим. В аквариумни условия повишената температура стимулира растежа. 28 ± 1°C се смята за най- ефективната температура която ви дава оптимален растеж на рибките. При тази температура M. s. splendida, благодарение на бързия разтеж, която тя стимулира могат да се наблюдават разлики в пола между 9 и 12 седмици след излюпване

Храната е важен фактор отнасящ се към разтежа, особенно в ранните стадии. Проучвания ни дават информация, че диетата силно засяга не само плодовитоста но и биохимичния състав на яйцата и спермата, както и растежа на малките. Предпочитания размер храна, която давате на малките повишава размера на устите им. Давайки им естествена "зелена вода" фитопланктон смесен с зоопланктон има няколко преимущества. Малките лесно ще могат да си подбират различния размер храна, опция която отсъства при храненето с артения. Зелената вода също така спомага защото зоопланктона се храни с нежелани алги и микроби, по този начин запазва тяхната хранителна стойност по-голяма периоди от време. Като добавка може да се каже, че разнообразния хранителен режим може да се отрази на атерините положително.

Автор: Адриан Тапин.
Превод: Красимир Момчилов (Gilgalath)
Редакция: Цветан Игнатов (malomir)



*Забележка
Преводът е направен със специалното разрешение на автора.