Първоначално Pseudomugil connieae са грешно индетифицирани като Pseudomugil furcatus – вид, описан от Николс през 1955, като е поставен в нов род на име Popondetta. По-късно Джералд Алън описва вида като самостоятелен и ги нарича Popondetta connieae на името на жена си Кони (Лагос) Алън. През 1989 те са преместени в род Pseudomugil, където си остават и до днес.
Мъжките екземпляри се различават лесно от женските по по-ярките си цветове и по-издължените си плавници особенно гръбния. Цветът на тялото е жълтеникаво-зелен и при двата пола. Гръбната и аналната перка при мъжките екземпляри имат тесен бял или жълт кант по ръба и широка черна линия в средата. Външната част на първата гръбна перка е в жълт цвят. Женските индивиди имат подобна окраска, но не така интензивна, както при самците, а перките им са по-малки и нямат белезите, описани по-горе. Видът има средно сплескано и издължено тяло и достига размер между 5 и 6 см.
Разпределение и местоживеене
Pseudomugil connieae за пръв път са уловени през 1978 от потоците Ауга и Авидо в околоностите на Попондета в Папуа Нова Гвинея. Видът се среща често и може да сбъде открит на много места в радиус от 25 км. в околностите на Поподента. Живее най-вече в малки, чисти, сравнително бързи сладководни потоци. Температурата и pH в тези потоци варират в рамките съответно на 24 – 27 °C и 7,7 – 7,9. През 1982 година Хейко Блехер, съобщава, че е наблюдавал този вид риби и в бракична вода в по-ниската част на река Поподента..
За пръв път видът е уловен от Джералд Алън и Брайън Паркинсън през 1978. Заедно двамата учени събират приблизително 200 екземпляра. За нещастие само 9 от тях оцеляват по време на пътуването до Австралия. Все пак са развъдени и пръснати сред хобисти. С течение на времето тези първоначални екземпляри формират основната популация в хобито на континента. Според Адраин Тапин поради факта, че екземплярите били много малко на брой и поради генното еднообразие видът почти изчезнал от хобито. През 1982 Хейко Блехер улавя живи екземпляри, които са пренесени в Европа. От тях водят началото си почти всички индивиди, които могат да се открият на пазара днес. Тапин се захваща с този вид през 1992 и ги развъжда за през януари 1993. През 1994 пуска на пазара в Европа Pseudomugil connieae, които дотогава не са широко достъпни.
За Pseudomugil connieae е много важна редовната смяна на водата. При отглеждането им Тапин забелва, че видът не обича застояла киселинна вода. Ключът към поддържането на Pseudomugil connieae в аквариумни условия е префектното качество на водата. Това може да се постигне с редовни частични смени. Рибите показват много добре окраската си в частично затъмнен и силно залесен аквариум, но това не е необходимо за оцеляването им. Тапин е отглжда и размножава вида при слените условия: температура 19-31 °C, pH 7,6 – 8,2, твърдост 90 - 150 mg/L, алкалност 40 - 65 mg/L и електропроводимост 369 - 663 µS/см. Всяка вода, подходяща за домашни нужди, би била подходяща и за този вид атерини. При размножаване хайверът полепва по водните растения и излюпването му настъпва около 15-тия ден при температура от 25 °C.
В съдържанието на стомаха на уловени диви екземпляри са открити главно ракообразни, ларви на насекоми и малко количество алги.
Chilatherina sentaniensis 
