Pseudomugil gertrudae имат не много сплескано, издължено тяло и достигат до 30 мм. Окраската металиково зелена до сребриста с разпръснати около очите и опашната перка точици. Върховете на опашната перка могат да бъдат ярко жълти, оранжеви или червени, а също бели. Гръбната, опашната и аналната перки са бели или жълти със заоблени или овални черни точици, разпръснати по тях. Отстрани на тялото си имат черни точици по люспите, които формират редове. Имат две гръбни перки, разположени много близо една до друга, като първата е с много по-малки размери. Мъжките индивиди имат издължени гръбни, анални и тазови перки и са с повече точици, отколкото женските. Този вид е широко разпространен и е с богато разнообразие на цветове и форми на плавниците. Pseudomugil gertrudae е пряко свързан с Pseudomugil paskai, като двата вида се отличават с редовете точици в окраската, покриващи перките им. Наречени са "gertrudae" на името на др. Хюго Мертън, учен посетил, островите Ару. Разпределение и местоживеене
Pseudomugil gertrudae за пръв път са уловени на островите Ару, които са разположени на юг от полуостров Вогелкоп, западна Папуа. Видът е широко разпространен в Северната територия, Северен Куийнсленд и югозападна Нова Гвинея. В Нова Гвинея са улавяни най-вече в речните системи на Пахотури, Долен Флай и Бенсбач, но без съмнение рибите се разпрострират и западно в Южна Папуа.
Псеудомогил гертруди обитава малки потоци, лагуни, блата, обикновено в близост до водната растителност. Условията, които предпочита, варират много - температурен диапазон от 23 до 30 °C, pH 5,2 – 7,6. Чифтосването обикновено започва през октомври и завършва през декември.
Грижи и Поддръжка
Pseudomugil gertrudae са подходящи за отглеждане в малки аквариуми. Когато формират групи, мъжките екземпляри постоянно се ежат един на друг, като така приличат на малки пъстроцетни пеперуди. 50 литров аквариум, декориран с плаващи растения и корени, покрити с явански мъх по дъното, населен с вече формирана група женски и мъжки екземпляри, ще радват окото и на най-претенциозния акварист. Този вид е широко разпространен и има разнообразие на разцветки и форми. Любимите на Александър Тапин са вариациите от река Джардин и наводнените райони на Какаду.
Тапин получава първия си екземпляр през 1980 г. и поддържа малка популация до 1995 г. Успешно размножава и отглежда рибките при следните условия : температурa 19 -31 °C, pH 6,4-8,2, алкалност 10 - 50 ppm (mg/l) и обща твърдост 100 - 170 ppm (mg/l).
Хранене
Диетата на Pseudomugil gertrudae в естествената им среда включва основно дребни ракообразни, водни насекоми, алги, диатомеи и някои сухоземни насекоми. В аквариумни условия могат да се хранят с жива или замразена храна, като например дафния, ларви на комари или соленоводни скариди. Бели червеи и други малки червеи също са подходяща храна. Храни на люспи или гранулирани храни също могат да им бъдат давани, но имайте предвид, че при този вариант е нужно и допълнително хранене с живи или замразени храни.
Развъждане
Размножаването на този вид е лесно. Самците повдигат аналната и гръбната си перка, докато преследват самките. По време на ухажването цветвете на перките и точките потъмняват изключително много. Чифтосването обикновено продължава през целия ден, като всяка женска снася 10 - 12 яйца. Хайверът е прозрачен и сравнително голям на размер (1 мм) и в зависимост от температурата се излюпва след 9 до 11 дни. След излюпването малките плуват около повърхността на водата. Захранват се с новоизлюпена артемия или ситно надробени сухи храни. При добро хранене след около 6 месеца малките достигат размер от 20 - 25 мм.
Chilatherina sentaniensis 
